За книгата: година / Фридрих Горенщайн е писател и сценарист („Соларис“, „Роб на любовта“), чието творчество без преувеличение може да бъде наречен едно от върховите явления в прозата на ХХ век - оказа се явно подценен майстор на руската проза. Той емигрира от СССР през 1980 г., като е автор на една единствена публикация - историята „Къщата с кула“. Горенщайн дава творбите си за четене на тесен кръг приятели, сред които Андрей Тарковски, Андрей Кончаловски, Юрий Трифонов, Василий Аксенов, Фазил Искандер, Лазар Лазарев, Борис Хазанов и Бенедикт Сърнов. Всички те са убедени в гениалността на Горенщайн, за която Андрей Тарковски пише в дневника си, че главният интерес на Горенщайн е съдбата на Русия, руския манталитет и произхода на Руската империя. На този епичен фон съдбата на руското еврейство също беше важна за писателя - „темата за Русия и еврейството в аспекта на тяхната взаимна и трагично невъзможна, в тоталитарното общество, гравитация“ (гледището на И. В. Кондаков за човека). Природата до голяма степен го определя вътрешната полемика с Достоевски. Както писателят веднъж отбеляза в интервю, „в основата на човека, въпреки Божия план, лежи сатанизмът, дяволът, и затова трябва да се положат толкова големи усилия, за да се предпази човек от злото.” Четенето на прозата на Горенщайн също изисква усилие има много болезнени и понякога трагични, близки до „проклетите въпроси“ на Достоевски. Но тази работа е възнаградена с несравнимо чувство - докосване до работата на Горенщайн като истинската същност на съществуването...